Тя седеше в средата, заобиколена от всички тези хора, които не познаваше. Майкъл отдавна бе история. История, коята понякога си разказваше нощем и още по-рядко канеше по на чаша чай зимно време. Но той не беше нищо повече от това и страстта отдавна бе анализирана десетки пъти и заминала си помежду им. Понякога недокоснатите неща оставаха такива и нямаше защо да се докосват, но тя просто вече не беше на години, на които й се занимаваше с подобни тийн-трепети.

Тази вечер Анджела бе на ново място, с непознати хора и не искаше нищо повече от това. Открито небе, мирисът на хлор и лятото. Въздухът беше невроятен, свеж и обливаше гърба й, вмъкваше се под навитата й небрежно блуза, която бе подпъхнала в сутиена си. Тя галеше корема си в ритъма на музиката, а капките пот се стичаха по гърба й. Надяваше се, че някой ще може да я докосва някога точно по този начин. Но това не беше цел, а желание, което се спускаше към най-женските й части и оттам се превръщаше в руменина по бузите й.

Обръщаше се, танцувайки и го поглеждаше. Той не забелязваше това и точно там бе нейната сила. Във въображението, което местеше хора, чаши и условности и... го имаше. Кой е той? Той е интересен. Той е въздухът между два вакума, трепета на две женски колене. Прелест, в един мъж. А доколко можеше да е прелестен един мъж решаваше тя. Появиха се в животите си със същото упорство, с което се бяха подминавали толкова време. Нейното уиски проблясваше в минералната му вода, а между тях имаше само пространството, което сами си бяха определили.

С всяка глътка това пространство намаляваше, както и хилядите "не бива", които не си казваха. В един момент, някъде към средата на нощта, тя се опря меко в гърба му, наопаки на всички други мъже и жени наоколо. Защото така Анджела разбираше интимността. Не в грубостта на падащите на пода дрехи. Не в стоновете и в крясъците...а в лекия допир. Когато успяваше, без да го гледа в очите, да вдиша от кожата му и да допре ръце до корема му. Да притисне гърдите си в гърба му, а бедрата й да задават ритъма. Но не на един танц, а на един разговор. В който му казваше всичко без нито една дума. Миризмата му я обливаше, а нови капчици пот избиваха по тялото й. Бе се допряла до него съвсем случайно тази вечер, само за да потанцува. А се омагьоса.

Сега седеше на дивана в дома си, превърташе това през ума си и си го представяше само като силует и мирис. Допря чаша мартини до устните си, облиза леда на ръба на чашата и изпи и него с поредната глътка. Той беше толкова далечен, защото всеки голям блян е. Нямаше търпение да го види...но този път...само него.