От известно време насам съм влязла във възрастта за женене. Така де, бая отдавна влязох в тази възраст и все по-често взех да си задавам въпроса: как други успяха, а аз не? Къде бъркам? И разбира се първо се самобичувах, самообвинявах и мислех, че само аз съм виновна. Ама разбира се, грешката би трябвало да е в мен и то по-точно в избора, който правя що се отнася до мъже.

И все пак- къде бърках тогава? Нали търся свестен. Добър, грижовен. Къде го тоз? И тогава баба ми добре ми каза: "Ами, моето момиче, разликата между теб и другите жени е...че имаш изисквания. С кого от техните мъже би искала да бъдеш?" Замислих се, попотих се по врата и си отговорих: с нито един. А те не бяха лоши на хартия, момчетата. Защо тогава нито един от тях не го искам? Какви са тия изисквания, които имам?

Моят добър приятел, да го наречем Гошо, ми каза правилно, че ако разсъждавам като много други жени и само искам да се омъжа на юруш, просто мога да прибера някой от нон-стопа до нас. Млад, прост и чакащ някоя да го нахрани. Обаче аз пак си задавах въпроси.

Докато не ми просветна. Аман от свестни мъже!

Имам сто изисквания- предлагам нищо

И така...живял той там в големия град, свестният мъж. Той имал хиляди добри качества (според него самия и баба му), обаче материално хич не бил добре. И гадните принцеси, които търсят само финансови облаги, го подминавали и той вместо да се амбицира да вземе да я свърши някаква, почнал да се комплексира. Или вариант 2- имал той пари и кариера, ама ходел с пробитите чорапи и коремът му влизал в стаята 2 минути преди него. И какво да му хрумне в затормочената главица? Вместо да се хване в ръце, да работи, да отслабне или каквоти и да е от очевидните неща, той седнал и се успокоил така:

"..всички жени, които искат мъж с кола и къща, са боклуци (според мен и компанията ми, които са същите като мен). Всички мацки са повърхностни и харесват разни пропадняци с бради, татуировки и мускули. И понеже няма какво да й предложа, освен един гол...ъъъ...характер... ще й въртя номера и ще я правя на луда. Не ми беше хрумавало това, но е логично. Нека се върти в кръг в тях, докато аз не й обръщам внимание, че иначе може да ме разбере какъв съм ръб."

И да, ще се изненадате. Когато една жена има всичко, само докато е казала "добър ден" на такъв тип мъж, тя го е смазала. Не всеки мъж, а само този тип. И той започва да я прави на луда. Единственият коз в ръката, нали господа?

Но някой от вас сети ли се: Имаш себе си, глупако! Тя иска теб. Ако смяташ, че това не е достатъчно никой няма да те спаси в този живот. Жените с характер имат хъс, имат бъдеще и имат и изисквания. Или застани гордо и кажи: това е моята мадама, или се омети от пространството в момента, в който я видиш. Тази жена заслужава само най-доброто.

Сексуалният срам

Сексът не е срамно нещо. Това, че ти го правиш, си го правил и ще продължиш да го правиш е нормално. Забавно ми е как хората като цяло се притесняват да говорят за физиологически дейности, които дори маймуните изпълняват. Не е редно да съдиш, човекът, когото обичаш днес, за това което е правил преди. Или за това, което му се иска да прави сега. Сексът не е за гнусливи и сексът не е срамен. Ако те е срам, погледни си ЛК и се сети, че не си на 17.

Реабилитираните боклуци

Мислех си, че ако намеря някой аполон, християнин, вегетарианец (ох, това дори не съм сигурна, че се пише така), любител на музиката от 60-те като мен, ще си оправя живота. Тоест, той ще ме въздигне и ще ме направи по-добра. Обаче аз чат-пат пуша, пия и дори да имам сто добри качества имам и някои гадни. И докато чупя нервно пръсти, изнемогвайки да се изкарам по-добра или по-удобна, зарибения по здравословното хранене тип, с когото съм излязла, така или иначе няма да остане впечатлен от мен. Просто защото ние сме от различни светове. И аз съм по-толерантна към хората и техния избор и мога да се кефя на това, че е различен от мен. А тия, възвишените, дето не ядат пица и не си лягат след 22:30, са Хитлер в ремикс с Калвин Харис. Идиотски послания, със зарибяващ саунд. И то не защото посланията са гадни, а защото ти ги натрапват и те карат да се чувстваш нищожество. А ти не си.

И понеже нямаме нищо общо, аз бих желала да си намеря реабилитиран боклук. Такъв, който осъзнава, че не е закърмен с фрешове и аз не съм се пазила за сватбата. С него няма да си задаваме излишни и товарещи въпроси, защото сме си отговорили на най-простия. Че сме нормални хора със своите несъвършенства. Той ще се е наживял. О, да! Има нужда да се наживееш, пък после да си намериш същия изрод като себе си и да изградите обща вяра. В каквото си искате. В чипса и дивана. В разходките в Неделя. В хубавите хора и в целувките, на които не можете да се наситите.

Концепцията за истинския мъж

Тук ще бъда кратка. Ако си накарал жена да плаче в последната година, заради теб...ами не, ти не си мъж. Ти си льо-льо. Бъди така добър да излизаш с 20 годишни и да ги черпиш кафета по МОЛ-вете. Не ни приближавай. Ние сме жени и нямаме нужда от теб. Мръдни от пътя, за да може качествения материал да се разходи в пространството. Остани си там, в гимназията, където беше готин. Живей на старите си лаври. Може да не си за хвалба, но ако това те прави щастлив, продължавай в същия дух.

Само, моля те, разкарай се от пътя!