Как прекарахте празниците? Е, аз ще започна с това, че си събрах багажа и се прибрах като всеки "истиски" софиянец в родния град. Като идея не беше лошо, но лошо ми стана, когато седнах на първото кафе в центъра на китния ни градец. Изведнъж се оказах затисната от бременни кореми, бебешки колички и памперси. Накъдето и да се обърнех виждах някой братовчед, съученик или роднина, който беше постигнал върхът на върховете и се бе оженил или размножил. Никака разлика от социалната мрежа, която вече повече мяза на детска градина, отколкото на забавно място за разпускане. Дотук добре, живи, здрави, но не това ще е темата на днешната ни беседа.

Аз не съм част от двойка. Бях. Но и до това ще стигнем. Но за сметка на това имах много години да наблюдавам такива и да разбера, че умирането сам не е най-лошата перспектива на света.

Swing-ъгири бодри сме ние. Не казвайте на децата.

Преди, отдавна ще да е било, имах вярата, че срещаш някого, после той кляка, предлага там сватби и три прасета и заживявате щастливо като двойка. Само дето не предвидих 4-ките, 3-ките и всички останали хора, които минават като на 1-вомайски парад из на хората спалните. Бях част от компания, която обичаше да излиза по заведенията и съответно единия партньор най-демонстративно завираше езикът си в нечия уста с идеята "разнообразие". Защо ли аз все така си мисля, че като семейство може да се разнообразите по други начини, но да разгледаме феномена. Съвсем нормално е след години брак ти да не искаш да правиш секс само с един и същ човек. Може би е нормално да включите съседите. Но като част от необвързаните, все по-мъчно и тегаво ми става да ме канят разни познати да спя с тях. Това вече се превърна като в покана за белот, ама всички са голи, а децата са при баба и дядо. Ще се изненадате как дори съседите ви Гошо и Пенка, които гордо се прибират с туршията и я смъкват в мазето, всъщност са абсолюти палавници.

Изневяра, раз, два три. За бодър организъм.

И все пак Пенка и Гошо участват заедно в това, което вършат, дори Гошо й е подарил вибратор, за да не си мисли глупости, а и да няма свободно време. Обаче има една друга група, която си хвърлят прах в очите, че са верни.

Ако разсекретя съобщенията от телефона си ще предвизвикам бурни раздели, разводи и много, много рев. Но нали съм свестен човек, та си трая. Задавала съм този въпрос не веднъж: защо седиш с човек, с когото не искаш да бъдеш? Отговорите варират:

- От много време сме заедно.

- Не ми се седи сам.

- Ами то едното не пречи на другото.

И все пак е забавно каква смелост проявяват хората, когато ги напъва нагона. Никаква свежа мисъл не им минава през главата, докато пращат наляво-надясно палави съобщения и снимки по боксерки. Още "по-красиво" става, когато човекът има деца във възраст не много далечна от твоята. Та какаво стана? Разнообразяваме магарето, че одъртя, с кобилка?

Децата - благословия или самоцел

Нямам. Затова ще бъда кратка. Децата в моята вселена се случват, когато ти си достатъчно качествена единица, ВИЕ сте достатъчно качествена двойка и малкото е направено с любов. Но за жалост често това е заменено от "леле, минавава ми времето", "и без това нямам друго цели", "всички останали имат".

Версиите на двамата

Стигаме до рошавата истина. Късат хората понякога. Разделят се. Много обичам да слушам версии. Единият твърди, че другият звънял по телефоните на някого, а в същото време същият е дремал над ФБ, пращайки съобщения по нощите. И ти като необвързан трябва да степенуваш прасета. Прасета как се степенуват мислите?

И аз

Бях във връзка. От онези, в които чуваш Менделсон и се молиш да нямат нищо общо с горните сценарии. Завърши както във виц. След дълги обяснения колко ме обича и как ще се оженим и ще си имаме деца, прати едно съобщение да ме уведоми, че пропускаме. И докато аз седях и блъсках глава, се оказа, че няколко месеца по-късно вече бе осеменил друга. Което по мои сметки значи, че съм от един от горните сценарии. Дерзайте! Та хванах аз всичко, свързано с него, метнах го в кофата..

Стоя аз и си мисля. При всички тези свинщини за кое да жаля? За себе си, че съм сама или за другите, че са по този начин заедно. Имах достатъчно време да се нагледам на взаимоотношения и връзки. Всеки се стреми към това да е с някого, а после?

Помислете си добре. За всяко нещо си има време, но едно ви гарантирам. Не става така както я мислите и понякога се изисква компромис. И купонът, мили мои, не е вечен.