Вероятно повече от веднъж сте се намирали в ситуация да се чудите: е, сега какво стана? Всичко беше ок и изведнъж...едно голямо нищо. Правим го и от двете страни, правим го и двата пола и еднакво заслужаваме по един шут за това. Уводите са ми любима част, тук можеш на дълго и на широко да засегнеш социалния феномен, към който си се насочил. Но аз предпочитам да си говорим по същество. И по-точно за свинщините, които е добре да спрем да правим.

Да звъниш на бившето си гадже след един месец. Покалял се.

Да, ти имаше всичко. Цветята, еднорозите, дъгите, които ти излизаха от ушите. Съответно след няколко месеца или няколко години реши, че тревата е по-зелена в "нечия чужда градинка" и реши да ходиш да ореш другаде. Bon voyage, mon amour! Беше, какво беше, реши- ще си ходиш. Ами хайде не се връщай тогава. Не е честно и то особено, когато другия вече е прибрал носните кърпички, направил си е нова прическа и е решил да атакува живота. Ако все пак си решил да се връщаш, бъди сигурен, а не си прави социални експерименти. Сърцето не кош, в който да правиш забиви за забавление.

Илиии...

Същото се отнася за някой, който те е харесвал. Ти тактично си му разказал играта да ти преинсталира Windows-a и да ти носи пералнята, нали сте "само приятели". И понеже си се уплашила на 29-я си рожден ден, че ще умреш сама, вариант с 6 котки, си взела да го спамиш. Бате, по-добре недей.

Да искаш нещо и да мислиш, че то само ще си дойде.

С годините дори усетих как вече ме домързява за онези романтични жестове, които някога бях склонна да правя. И все пак се замислям как съм стояла будна цяла нощ на летище и как съм търсила в интернет рецепта за любимото му ястие. Как и сега, обаче, отивам болна и сополива да му купя цигари и да ида до тях да го видя. Е, летището може да изглежда по-грандиозно, но продължавам да се старая. Понякога не е скъпо или трудно да зарадваш някого. Да се появиш на вратата й с едно цвете и да кажеш "само минавах оттук". Или да й напишеш нещо мило, когато най-малко очаква.

Някъде на света има двама души, които се харесват, а стоят и нищо не правят. "Нищо правенето" е продукт на модерното общество, където яденето се поръчва с телефонно обаждане, а гаджетата се "суайпват" наляво в Тиндър, щото не ни кефят. Комуникацията е бърза и от дивана. Любовта обаче няма как да си я заръчаш по Еконт. За нея, ще се наложи да си размърдаш задника.

Да даваш обещания, които няма да спазиш.

От сватба Септември, до излизането в Петък. От пътуването извън града, до обаждането по-късно. Всички мразим да очакваме несъстояли се в последствия неща. Обещаваме си, че ще спрем да го правим, но ето ни отново тук. Единственото, за което помъдряваме е да си направим някой и друг резервен план, за да не мислим само за това. Та, не карайте някой да ви чака, кажете кратко и спокойно кога ще имате време, така както ви се иска да третират вас в същата ситуация.

Да избягваш категоричното "не".

Няма нищо по-жалко от пораженческо мислене. И все пак, какво е най-лошото, което може да стане в крайна сметка. Да чуеш "не". Припомням си ситуациите в живота си, когато съм чула отрицателен отговор и някак си съм оцеляла. И още по-хубавото е, че започваш да градиш нещо ново и поглеждаш в друга посока, която евентуално е по-перспективна. Без значение от коя страна на барикадата е някой, аз винаги давам съвета да бъдеш откровен или ако ти си объркан, да поискаш конкретен отговор. Замислете се, когато протакахте с месеци да разберете, че "ТЯ" всъщност въобще не е влюбена във вас, а вместо през Май, питахте чак Ноември и загубихте едно лято в отлагане на море, защото тя може пък някоя Сряда да ви отрази. Замислете се колко време сте загубили за някого, защото не може да казвате "не". Просто е, ще ви уважават много за него.

Да не късаш с някого, защото не ти стиска.

Не веднъж мъж ми е обяснявал, че не му е удобно да скъса с жена, затова се държи зле, та тя да му бие шута. И така половин година? Сериозно ли? Вие да не би да ходите с Ханибал? Просто седнете, дайте си доводите и приключете. Не, честно!

Да отговаряш с едно изречение или по-зле, да мучиш на някого едносрично по телефона.

Някои хора са много спънати в писането и говоренето. Знайте, че ако някой ви пише, този човек иска да си общува с вас. Може би не знае как да ви разговори. Ако за вас е важно, помогнете бе. Вложете дозата разбиране, която ви се иска да валагат към вас. А ако не ви се говори, го заявете спокойно и ясно.

Да не отговаряш въобще.

Хайде стига. Телефонните екрани са вече по 5 инча, а телефоните са ни почти сраснали с ръцете. Сериозно ли не видя, че са ти звъняли? И наистина ли не го видя това съобщение цял ден? Другия път като ти го направят на теб, да се сетиш.

Обобщение: Спри да си свиня.

Ще завърша просто. Не наранявайте. Хората са лесно раними, без значение от възрастта и пола си. Някои го прикриват умело, но и тях ги е боляло. Ако едни очи са ви гледали с цялата топлота на света, оценете това и дали ще е "да" или "не", кажете го, покажете го, заслужете го.