Каквото искам да ви кажа сега за хората и чувствата, вероятно сте го разказвали или ще го разказвате на себе си някой ден по същия начин...

Когато опознаваш някого, това е като наука, която е абсолютно неприложима извън вас двамата. Как се движи, на какво се радва, пред какво трепери. Ти добиваш сила срещу някой човек, която той доброволно ти дава в ръцете. Можеш да сбъднеш с нея всичките му мечти или да разбиеш сърцето му на милиони парчета. Вероятно щом стоя сама и пиша в 1:06 все още не е първото.

От дядо си не съм научила нищо кой знае какво за отношенията между хората. Той не е по отношенията. Не е и по хората. Но един път ми каза нещо много умно: "Лентата, моето момиче се върти по един и същи начин, само дето с годините се завърта по-бързо." Опознаваш един човек и той започва безобразно да те дразни с дребните си и големите си недостатъци. И имаш два избора- да захвърлиш всичко или да приемеш, че перфектни хора няма. Задавам си въпроса: ако сме пораженци, които отиват да пият по едно и да полеят на връзката си две глътки, както се прави на погребение, какво тогава може да очакваме? Библиотека от излишна информация за неактуални хора.

И защо си мислим, че със следващия или с другия лентата ще се върти иначе. Развеселявам се и едновременно с това се натъжавам като се замисля, че нещо няма как да е много по-различно, като пак участваш ти.

За какво мечтая ли? С годините вече не мечтая за хубави, лъскави придобивки. Имам шкафове с такива. Искаше ми се вместо да съм слаба, вече да съм бременна и вместо да съм богата, да съм щастлива. Но и другите очакваха от мен най- различни неща. И аз се опитвах колкото мога да бъда добър войник и да изпълнявам мисията донякъде. Първо за мама и тати (да се прибера преди 21:00), после за класната (домашното да е написано), и чак до днес, където всеки ден на работа и в живота си оправдаваш хиляди очаквания, докато не осъзнаеш, че не оправдаваш само своите. И все още се опитваме с хората да се срещнем в средата.

Спрях да чакам, а съм готова да се боря. Със зъби и нокти, до последна сълза и последен дъх. Искам един ден, когато се обърна назад да виждам, че дори и някой да се е отказал от мен, аз от него- не. Да знам, че съм се борила с всички честни и подмолни тактики, за да запазя науката, в която съм вложила цялото си създание.

И, да, аз все още съм онази романтична душа, която стои когато се скара с някого, до прозореца и до 3-4 сутринта вярвайки, че очакваш правилно.