Когато денят започва, а на теб ти се иска да дойде пак нощ...

Когато слънцето гори, а не усещаш нито жар, нито дори топлина...

Когато търсиш с часове мислите си, а не ги откриваш...

Когато на всички им е студено, а ти дори не си разбрал, че е зима...

Когато всички се смеят, а ти не си поискал да чуеш шегата...

Когато танцуваш, а не усещаш земята под краката си...

Когато гледаш филм, а накрая не помниш какво се е случило в него...

Когато мислиш, че е октомври, а отдавна е май...

Когато отговаряш, а не си чул въпроса...

Когато питаш, а не се интересуваш от отговора...

Когато знаеш пътя, а се изгубваш...

Когато имаш път, а нямаш посока...

Когато изпълняваш обещания, а не помниш да си ги давал...

Когато вършиш всичко както трябва, а усещаш, че нещо все не е наред...

Когато си се радвал на музиката, а сега я спираш...

Когато си слушал вятъра нощем, а сега чуваш безразлично бучене...

Когато изпитваш обида, а не намираш в себе си яд...

Когато пътуваш, а не знаеш нито откъде си тръгнал, нито къде отиваш...

Когато не разбираш къде са отлетели дните, а иначе всяка минута ти се струва вечност...

Когато си се предал, а вътрешно се бориш...

Когато ядеш, а не усещаш вкус...

Когато пиеш, а жаждата си остава...

Когато искаш да се събереш, а продължаваш да се разпиляваш...

Когато спиш, а не сънуваш...

Когато сънуваш, а не спиш...

Когато чувставаш толкова много, а не усещаш себе си...

Когато вдишваш, а не дишаш...

Когато имаш пулс, а сърцето ти не бие...

....Когато някой го няма.